Хората сме всеядни, а какви храни и ястия избираме за дневното си меню зависи от хранителните ни навици и предпочитания в детството. Храненето е инстинкт. Ние се раждаме със знанието как да се храним, а в последствие се научаваме кои храни да определяме като „вкусни“ и кои съзнателно или не да избягваме. До голяма степен затова са отговорни родителите и семейството. Да вземем зеленчуците например. Много родители буквално се опитват да крият зеленчуците от детето като ги нарязват на тънко или пасират в супи, каши или пюрета. Те правят това с идеята, че децата имат вродена съпротива да ядат зеленчуци и така лишават малките от възможността да харесат, да речем, патладжаните – такива, каквито са. Или решават да постъпят хитро и „дегизират“ цвеклото, настъргано в торта. Тази „ благородна измама“ може да доведе само до едно – детето започва да харесва торта и сладкото по принцип, но напълно игнорира цвеклото, понеже не знае, че то е част от съставките на любимия му сладкиш. 

До някаква степен склонността към недостатъчно или прекомерно хранене, преяждане и затлъстяване е закодирана именно в храните, които започваме да обичаме и мразим още като деца. С някои от тях се случва да злоупотребяваме. Ако малчуганите бъдат научени на разнообразно и балансирано хранене, има много по-голяма вероятност те да бъдат по-здрави и тонизирани като възрастни. Не става дума да заточим хлапетата в градината на вилата и по цял ден да им говорим за красотата и полезността на доматите, краставиците и марулите (макар че умението и желанието да отглеждаш сам храна е безценно), а да избираме такива рецепти, които разкриват цялата прелест на зеленчуците, като тарта с цели аспержи и пълнозърнести точени кори „Белла“. 

Има и още нещо, което усложнява общата картина. Храната, определяна като „полезна“, автоматично се приема за невкусна, която ядем по-принуда, а не с удоволствие. Това започва от детското мислене и се превръща в мислене на възрастен. В крайна сметка и за малките, и за големите е много по-трудно да преглътнат закуската от овесени ядки, накиснати във вода, и толкова по-приятно да похапнат  баничка от кварталната баничарница. Има и друг начин, полезен и приятен, и той е да приготвите за вас и вашия наследник прекрасна зеленчукова закуска по рецептата за пълнозърнести банички с тиквички от пълнозърнести точени кори „Белла“. Съвет за цялото семейство: Наистина са разкошни, но не преяждайте!

Ако приемем факта, че храненето е заучено поведение, ще можем да променим цялостното си отношение към храната, но въпреки че има много доброжелателни препоръки, нито един съвет не е накарал едно дете да се храни по-добре. Същото е вярно и за възрастните. Повечето от нас просто залитат към бързото хранене и продуктите със съмнително качество. Въпросът е как да трансформираме усвоените рефлекси към различните храни и навиците си на хранене без да губим удоволствието от храната. В Унгария учат децата да обичат моркови, като им казват, че похапвайки морков те се учат и да свирят. Така ненасилствено най-малките могат да изпитат радост и мотивация от правилното хранене. От гледна точка на поведенческата психология това стимулира отделянето на хормона допамин, който „запечатва“ вкусовите предпочитания и ги превръща в навици. 

Ако синът ви обича скара, но има проблем с консумацията на зеленчуци, то защо не нарежете заедно зеленчуците от рецепта за салата колсло с кренвирши Leki на грил, не я подредите в купата и не го оставите да я овкуси? Така хем ще се забавлява, хем ще изпита емоция от домашното ястие. Сигурни сме, че той лакомо и с гордост ще похапне от зеленчуците, които е приготвил сам.  

Няма да постигнем много, ако чакаме общество, което да ни научи да се храним пълноценно. Изграждането на хармонични отношения с храната е пътят към създаване на хармонична връзка със себе си. Диетите и лишенията нямат много общо с това. Става дума за достигане на състояние, при което ястието е нещо, което ни нахранва, но и радва, вместо да ни тормози или измъчва. За да го постигнем, е нужно да започнем с три стъпки - да се храним с внимание към себе си и храната, да не преяждаме и да се движим повече.